Новият корпус на УМБАЛ „Дева Мария“ е сграда на годината в категория „Здравеопазване“.
Мина време, докато подредим мислите и емоциите си след церемонията по връчването на наградите „Сграда на годината“ – едно от най-престижните отличия в бранша.
Тръгнахме си от нея с приз за новия корпус на УМБАЛ „Дева Мария“: сграда на годината в категория „Здравеопазване“.
Малко е да кажем, че се гордеем. С абсолютната всеотдайност на екипа на „Кабано“, който измечта, изстрада и износи тези 12 етажа на надеждата, тази нова висота в българското здравеопазване, въпреки 12-етажните препятствия, които срещна по пътя. С търсещите, комбинативни и брилянтни умове на всеки един от замесените колеги, които успяха да открият решения на най-трудните задачи.
Проектът
За проекта вече сме разказвали подробно (https://www.cabano.bg/nachalo/novini/deva-mariya/), затова тук ще направим резюме:
- 12 000 кв. километра РЗП
- 12 етажа плюс един партерен и два подземни за лъчелечение и нуклеарна медицина.
- Жилищно крило със служебни апартаменти за персонала.
- Два линейни ускорителя, ПЕТ скенер, ЯМР с възможност за лъчелечение, брахитерапия, компютърен томограф и циклотрон.
- Диагностично-консултативен център и отделения по гастроентерология, неврология, съдова хирургия, урология, педиатрия, онкология, пластично-възстановителна хирургия с 8 зали, ендокринология, анестезиология и интензивно лечение, плюс терапевтично VIP отделение със стаи със специален дизайн по примера на световните лидери в болничното лечение.
- Конферентни зали за телемедицина, аула и библиотека.
Всичко това, съобразено с изключително строги изисквания и безброй институции. С думи прости – може би най-голямото предизвикателство в работата ни въобще.
Ето защо тази награда е от особено значение за нас. Защото е доказателство за това, че не допуснахме компромис. Че дадохме всичко от себе си. Че се борихме с всички сили.
Защото работата никога не е просто работа. Но в някои случаи е дори нещо повече от страст.
В някои случаи е кауза, която си струва всяко усилие.
Е, струваше си! Не заради наградата, а защото тази сграда, родена в ума ни, вече принадлежи на България. На Бургас. И на бъдещето.
И доказва, че нещата могат да се случват както трябва. С мисъл. Със смисъл.
И някак ни обнадеждава, че посоката на развитие може да бъде нагоре.