Архитект Анна Карагьозова: Да овладееш формата, но не за сметка на функцията.
Екип с мисъл
Интервю с архитект Анна Карагьозова
Име: Анна Карагьозова
Професия: Aрхитект
Роля в Кабано: Проектант | жилищни и смесени сгради
Биография: Анна Карагьозова е на 44 г. и има зад гърба си впечатляващ 21-годишен опит като архитект. Тя е съдружник и главен проектант в Кабано, но никога не се държи като шеф. За колегите и инвеститорите тя е просто Ани: приятел и съмишленик, който винаги подхожда по човешки и с разбиране. Общуването с нея е леко и непринудено.
Извън работа: Извън работата цялото ѝ време се заема от семейството. Ани е майка на 7-годишна дъщеря, която сега е в първи клас и я връща отново в спомените за училище. По онова време Ани е всестранно развита личност: свири на пиано, пее в хора на Милка Стоева, играе в театрална школа към Дом на Нефтохимика, рисува. Сега иска да покаже всичко това на детето си и успява! Отдадена е на развитието и възпитанието на дъщеря си и иска да ѝ даде всичко, което тя самата е получила от родителите си, въпреки че по нейни думи те не са имали възможностите, с които тя разполага днес.
Вълнува я музиката, театърът и изкуствата като цяло.
Защо Кабано?
В Кабано съм от 20 години. Фирмата е част от мен. Колегите – моето второ семейство. Извън чисто човешките отношения, които са безкрайно важни за мен, има и редица професионални качества, които ни отличават. Постоянството. Ежедневните усилия и усърдната работа на всички нас. Стремежът да създадем и запазим екипа. Да даваме шанс и да развиваме младите колеги в професията, която са избрали.
Знаем, че екип се създава бавно и с много усилия, но резултатът си струва и ние го показваме.
Как се постига баланс между функционалност и визия в една многофамилна жилищна сграда?
Ключът е в усета да овладееш формата, но не за сметка на функцията. За архитекта проектирането започва от белия лист. Една сграда може да има безброй планови схеми, но нашата работа е да дадем най-доброто решение за конкретните изисквания на инвеститора. И наистина... да се получи жилищно пространство, удобно за живеене, функционално, рационално, икономично. Визията на сградата за мен следва функцията. В днешно време има богатство от нови материали, които могат да облекат жилищните сгради и да дадат прекрасен външен облик. Просто трябва да убедим строителите/инвеститорите, че фасадата заслужава малко повече средства и внимание.
Коя е пресечната точка между архитектурата, проектирането, интериора и строителството на един обект?
За мен най-важната точка е проектирането, след което авторския надзор при изпълнението. При проектирането трябва да се отдели достатъчно време, за да се обмисли и архитектурната схема, и интериора, и изпълнението на място и материалите.
Разкажи ни за любимия си проект!
Всички проекти са ми любими, защото са мои „деца“. Радвам се, че успявам да се отърся след всеки проект и да започвам отново и отново, като че е за пръв път. Разбира се, най-голямо удовлетворение постигам, когато с инвеститора сме на една вълна и крайният резултат си личи по положителните отзиви на хората, например Хотел Милано. Семейство Миленкови са прекрасни хора с идеи и висок естетически усет.
Хайде да се върнем назад във времето! Какъв беше дипломният ти проект?
Дипломирах се в катедра „Опазване на архитектурното наследство“. Проектът ми беше в една местност „Папаз чаир“ /Попови ливади/ в Пирин, гоцеделчевско. Проектът се състоеше в адаптация на една порутена от времето влашка еднокорабна църква, „кукнала“ на един хълм. Задачата беше да оформя пространството около нея, да предвидя нови сгради, включващи информационен център, хотелска база, ресторант. Проектът беше много интересен, а мястото – вълшебно. В България има прекрасни стари сгради и места с дух, които чакат да бъдат съживени.