Архитект Магдалина Василева: Изпитвам удовлетворение от положения труд, когато видя усмивки по лицата на клиентите ни
Екип с мисъл
Интервю с архитект Магдалина Василева
Име: Магдалина Василева
Професия: Aрхитект
Роля в Кабано: Проектант | жилищни и смесени сгради
Биография:
- Септември 2004 - Май 2008: Специалност „Рекламна графика”, НХГ „Димитър Добрович” – гр.Сливен
- Октомври 2008 - Април 2014: Магистър по специалност „Архитектура”, направление „Опазване на архитектурното наследство”, ВСУ „Черноризец Храбър” – гр.Варна
- Септември 2019 – до момента: Студент в магистърска програма „Опазване на културното наследство”, Катедра „Архитектура и урбанистика”, ВСУ „Черноризец Храбър” – гр.Варна
- Членство в професионални организации: Член на КАБ; Член на дружеството на художниците - гр.Сливен; Взима участия в български и чужди архитектурни конкурси и художествени изложби.
Извън работа: В свободното си време обича да твори. Най-често рисува.
Защо Кабано?
Защото тук се стремим да създаваме не просто сгради, а домове за нашите клиенти. Има много неща, които ни отличават от останалите: например модерната система за управление, чрез която възложителите ни имат 24-часов достъп до проектантския процес и цялата информация за проекта. Често участваме в български и чуждестранни конкурси и смея да кажа, че проектите ни са твърде разнообразни и шарени.
Учиш втора магистратура „Опазване на културното наследство“. Какво те привлече към тази специализация?
Сервантес е казал, че „Народ, който не помни своето минало, няма бъдеще“. Това е една от причините да реша да положа усилия в тази сфера. Опазването на културното ни наследство е преди всичко отговорност пред бъдещето и идните поколения. Днес във всяка развита страна се отчита интензивно културно развитие и осмисляне на историческия опит. За съжаление нарасналият интерес към културното наследство има и негативни последици: културните паметници се комерсиализират и се превръщат в „туризъм“.
Възникват цели нови зони, чиято цел е да обслужват туристите, и това не би имало негативни последствия, ако не се променяше самото отношение към паметниците, не се нарушаваше и дори унищожаваше тяхната истинност, а от там и стойността им на културни ценности.
Ключът към постигане на баланс между функционалност и визия е в…
Умереността.
Разкажи ни за някой любим проект! Какво беше най-хубавото в него?
Старая се да подхождам към всички проекти с еднакъв ентусиазъм, плам и въображение. Затова нямам любими проекти. Изпитвам удовлетворение от положения труд, когато видя усмивки по лицата на клиентите ни.
Хайде да се върнем назад във времето! Какъв беше дипломният ти проект?
Дипломирах се в направление „Опазване на архитектурното наследство“ със сграда – културна ценност. Тематиката ме вълнува още от тогава. Дипломният ми проект беше озаглавен „Културно средище „Панайот Попович“, гр.Сливен“. Целите му бяха свързани с физическото опазване на сградата и ревитализацията на цялата околна територия. Проектът се придържа към принципите на реставрация, адаптация и социализация с максимално съхраняване на оригинала. Желанието ми беше да се организира малка музейна част, отчитаща важната обществена роля на Панайот Попович – един от първите индустриалци и градоначалници на Сливен, както и обособяването на културен център с полифункционални зони като един вид притегателна точка.